ЕМО?

Най-общо казано, емото е жанр в рок музиката. Още от създаването си, терминът емо описва няколко самостоятелни типа музика, с допирни точки помежду си само в произхода. Поради това, употребата на този термин се подлага на много дебати.В първоначалния си вариант, определението емо се прикача на поджанр в хардкор пънка, идващ от музикалната сцена на Washington, DC от средата на ‘80-те. В по-късните години, терминът емокор (кратко за “емоционален хардкор”) се използва при описването на сцената в DC и няколкото регионални сцени, които се пораждат от нея. Терминът емо е породен от показното, свръх-емоционално изпълнение и преживяване на музиката от групите в жанра. Най-големите имена от този период включват Rites of Spring, Embrace, One Last Wish, Beefeater, Gray Matter, Fire Party и малко по-късно, Moss Icon. Първата вълна на емо започва да се стопява с разпадането на повечето асоцирани с жанра групи рано през ‘90-те.

Към средата на ‘90-те, терминът емо става нарицателно за инди сцената, повлияна от Fugazi - своеобразно “отроче” на първата вълна от емо. Групи като Sunny Day Real Estate и Texas Is the Reason слагат на преден план по-инди стил на емото, по-мелодичен и по-малко хаотичен по природа от предшественика си. Т.нар. “инди емо” оцелява до късните ‘90, когато голяма част от групите или се разпадат, или преминават към по-мейнстрийм стил.

С навлизането на останалите емо групи в мейнстрийма, нови групи започнали да творят в по-лекия стил, създавайки облика на това, което днес носи името емо. Дори в миналото, когато определението емо идентифицира широк спектър от групи, палитрата, която стои под общото название емо днес е още по-голяма. Поради това, “емо” е повече широко определение, отколкото специфичен жанр.